режисьор

Как бързо се забравят големи филми от миналото – Елдар Рязанов In Memoriam

Олег Басилашвили, Людмила Гурченко и Никита Михалков във филма „Гара за двама“ (Вокзал для двоих), 1982.

На 88 години в Москва почина режисьорът Елдар Рязанов, чието име не говори нищо на хората под 50-60 годишна възраст. Дори по-възрастните зрители не помнят името на режисьора, но помнят няколко негови големи филма, въртени многократно по екрани и телевизия по време на соца. Днес често се употребява изразът „култов филм”, който е напълно девалвиран. Рязанов е автор на няколко култови в истинският смисъл на думата филми от 70-те и 80-те години, чийто успех надминава по зрители много по-нашумели днес кинопродуции. Но всяко поколение си има своите филми и днес тези на Рязанов могат само да събуждат спомени у по-възрастните.…

Случаят Морфов показва упадък на интелигенцията и продажност до дъно. Колко струва в пари?

Няма никакви, абсолютно никакви оправдания за режисьора Морфов да приеме поста директор на Народния театър. Случката изглежда срамна само за някаква част от обществото. Журналисти, медии, интелектуалци намират оправдания и търсят „различни гледни точки“ за да обяснят това действие. А различни гледни точки няма. Оценката може да е само една – липса на морал, скрита зад претенции за морал, конформизъм и продажност, липса на ценности. При тази новина човек си задава въпроса нормален ли е и дали това, което се случва, е истина? Не преди година, не преди пет, а само преди около месец Морфов обяви, че ще емигрира, че…

Александър Морфов: Борисов и Бинев са от един порядък… едно негласно обединение за унищожаване…

Александър Морфов. Снимка: Булфото

По-долу е почти пълна извадка от изказването на режисьора Александър Морфов по Нова телевизия тази сутрин, което предизвика множество коментари. „Проблемът не е в самия Слави Бинев, а в организацията на цялото това действие, което е изключително обидно… Но не ме учудва, защото какво да очакваме от тази великолепна редица, като си знаем кой стои на върха – премиерът ни Бойко Борисов?! Спомнете си как го бяха описали едни доклади на американското посолство (бел. ред . – изтеклите в „Уикилийкс“ грами) – че е мутра, с близки връзки с мафията, под ръководството на „Лукойол“, руските олигарси, че е контрабандист на…

Стивън Апостолоф – българинът, успял като режисьор в Холивуд – на еротични филми

„Ако съм в ресторантьорския бизнес, ще ви дам добра храна и напитки, ако съм във филмовия бизнес, ще ви дам добри момичета с големи „базуки”. Наричам ги „продавачки на билети” Стивън Апостолоф

Апостолоф по време на снимките на филма „Office Love-in, White-Collar Style“, 1968 г.

През 1948 г. българинът Стефан Апостолов (1928-2005) бяга от България, скрит в трюма на финландски товарен кораб. През 60-те и 70-те години той вече е холивудски режисьор с пура в уста и кадилак с регистрационен номер, на който е изписано името му. Понякога човек създава от живота си филмов шедьовър. Подобно на Апостолов, който започва живот, изцяло измислен и съграден от него. Този на известния за времето си…

У кого отидоха наградите „Оскар“ (пълен списък) + фотогалерия

Леонардо Ди Каприо, който за пореден път се размина с „Оскар“ поздравява победителя Матю Макконъхи. Снимка: АП/БТА

За най-добър филм на 2013 г.  – „12 години в робство“ на режисьора Стив Маккуин, продуцент е Брад Пит. „12 години в робство“ бе предпочетен пред „Американска схема“ (American Hustle), „Капитан Филипс“, „Клубът на купувачите от Далас“, „Гравитация“, „Тя“, „Небраска“, „Филомена“  (Philomena) и „Вълка от Уолстрийт“. За най-добър чуждестранен филм – италианският „Великата красота“ (La Grande Bellezza) на режисьора Паоло Сорентино. За най-добър актьор – Матю Макконъхи за „Клубът на купувачите от Далас” (Dallas Buyers Club) За най-добра актриса – Кейт Бланшет за „Син жасмин“ на Уди Алън.

Актьорите, спечелили награди "Оскар" 2014 за филмите на 2013 г., отляво надясно: Матю Макконъхи за "Клубът на купувачите от Далас", Кейт Бланшет за "Блу жасмин", за поддържаща женска роля - Лупита Ньонго, дебютантка актриса от Кения в "12 години в робство", и за поддържаща мъжка роля - Джаред Лето за ролята му в „Клубът на купувачите от Далас”. Снимка: ЕПА/БТА

Актьорите, спечелили награди "Оскар" 2014 за филмите на 2013 г., отляво надясно: Матю Макконъхи за "Клубът на купувачите от Далас", Кейт Бланшет за "Блу жасмин", за поддържаща женска роля - Лупита Ньонго, дебютантка актриса от Кения в "12 години в робство", и за поддържаща мъжка роля - Джаред Лето за ролята му в „Клубът на купувачите от Далас”. Снимка: ЕПА/БТАДжулия Робъртс на церемонията. Снимка: ЕПА/БТАЛеонардо Ди Каприо, който за пореден път се размина с "Оскар" поздравява победителя Матю Макконъхи. Снимка: АП/БТАКейт Бланшет получава "Оскар" за главна женска роля в "Блу жасмин". Снимка: ЕПА/БТАСандра Бълок, която беше номинирана за главна женска роля в "Гравитация", на червения килим. Снимка: ЕПА/БТА Анджелина Джоли и Сидни Поатие по време на церемонията. Снимка: ЕПА/БТАБрад Пит и екипът на "12 години робство" получават наградата за най-добър филм. Снимка: ЕПА/БТАГрупата "Ю ту" изпълнява песен, номинирана за най-добра песен във филм. Снимка: ЕПА/БТАПенелопе Крус и Робърт Де Ниро по време на церемонията. Снимка: ЕПА/БТАМексиканският режисьор Алфонсо Куарон получава наградата си за "Гравитация" (Gravity). Той е първият мексикански режисьор с награда „Оскар”. Снимка: АП/БТАЛеонардо Ди Каприо, който за пореден път се размина с "Оскар", на червения килим преди церемонията. Снимка: АП/БТАКейт Бланшет на червения килим преди церемонията. Снимка: АП/БТАБрат Пит, който е продуцент на "12 години робство" и част от екипа на филма, на сцената с оскарите си. Снимка: ЕПА/БТАМерил Стрийп на червения килим. Снимка: ЕПА/БТАБрад Пит и Анджелина Джоли на червения килим. Снимка: АП/БТАНосителят на "Оскар" за главна мъжка роля в "Клебът на купувачите от Далас" Матю Макконъхи получава наградата. Снимка: ЕПА/БТА

За женска поддържаща роля – Лупита Ньонго, дебютантка актриса от…

Робърт де Ниро: Ако искате да направите нещо, направете го сега! Не чакайте!

Робърт Де Ниро. Снимка: ЕПА/БТА

Робърт де Ниро е роден на 17 август 1943 г. в Ню Йорк в семейство на художници. Той е считан за един от най-добрите актьори на всички времена. Тази репутация Робърт де Нито изгражда с филми като „Шофьор на такси”, „Кръстникът” и „Разяреният бик”. За последните два филма той печели „Оскар“ за водеща роля. Робърт де Ниро се изявява и като режисьор с игралните филми „История от Бронкс” и „Добрият пастир”. От 1997 г. той живее с втората си съпруга, бившата стюардеса Грейс Хайтауър. Робърт де Ниро дава едно от редките си интервюта пред журналиста Марко Шмит от вестник „Франкфуртер…

Звезди в загадъчни филмчета

на „Ню Йорк таймс”

Кейт Бланшет в епизод от годишните филмчета на „Ню Йорк таймс мегъзин“ 2013 г.

Списание „Ню Йорк таймс мегъзин” (приложение на вестника), пуска в интернет, заедно с годишното си холивудско издание, 11 кратки клипа, заснети като епизоди от филм, с 11-те най-нашумели през годината актьори  като Кейт Бланшет, Брадли Купър, Робърт Редфорд, Форест Уитакър, Опра Уинфри и др., по-малко известни у нас. (виж тук) Кратките епизоди са режисирани от носителя на две награди  „Оскар” за операторска работа Януш Камински (за „Списъкът на Шиндлер” и „Спасяването на редник Райън”). 11-те филмчета са с продължителност от минута или по-малко и са обединени с общо тематично заглавие „Да направиш сцена”. Всеки клип е в различен жанр –…

5 филма на Рангел Вълчанов

На Малкия Остров (1958) по Валери Петров [youtube]http://www.youtube.com/watch?v=zd3WdICgcPg[/youtube] ...още 4 филма, пълна версия:

Къде бяхте, когато?…

Забравеният режисьор Евгени Михайлов казва в студиото на Би Ти Ви, че ще поиска политическо убежище, че до вечерта не знаел дали ще остане жив. До него го подкрепят политологът Владимир Шопов и писателката Теодора Димова, която казва, че гладната стачка на Сугарев и жеста на Михайлов са знак, че това е краят на правителството. Снимка: от екрана

Искам да кажа, че се радвам, дето изпадналата в режим на дълбока хибернация българска интелигенция взе най-сетне да дава признаци на живот, но понеже в момента е модерно да си говорим на „къде бяхте вие, когато…“, ми се ще да задам няколко простички въпроса: Къде бяхте, когато начело на държавата застана зле възпитан милиционер, шеф на ИПОН и телохранител на Тодор Живков? Защо не се възмутихте, когато същият този човек нееднократно и по най-различни поводи изказваше възхищението си от бившия първи и практически направи всичко възможно, за да реабилитира режима му? Къде бяхте, когато този човек произведе легион скандални назначения…

„Цветът на хамелеона” – много награди, а зрители си излизат от прожекцията…

Главният герой (Руши Видинлиев) затяга с точилка корсета на хазайката си, тя умира, той я зазижда зад една стена в жилището. Снимка: от продукцията на филма

Филмът „Цветът на хамелеона” взе „Златна роза” за най-добър филм на Варненския кинофестивал миналата година, а тия дни взе 8 от общо 11 т. нар. български Оскари – наградите на Българската филмова академия. Същевременно на прожекции на филма зрители си излизат от салона преди да дочакат средата. Нещо не е наред. И ситуацията съвсем не е като в онова стихотворения на Валери Петров – „Японският филм”. В него той описва как зрители напускат прожекцията на един тежък японски филм „Голият остров” (1960 г.) на режисьора Кането Шиндо: „… Сега вървете към вратите, шумете, смейте се на глас — докрай, додето…

Засегнат от критика, Теди Москов отговаря високомерно със странно писмо

Режисьорът се обяснява какво е искал да каже, по повод рецензия напада критичка

Георги Мамалев и Жорета Николова в сцена от спектакъла. Снимка: Атанас Кънчев, Народен театър

По повод рецензия за спектакъла „Ричард III“ в Народния театър от критичката Гергана Пирозова, публикувано в „Капитал лайт“ и в блога на авторката (виж тук), Теди Москов реагира странно. Той е изпратил писмо в отговор до редакцията на „Капитал“ (още непубликувано), което е пуснато и във фен страницата на Народния театър. Самият факт, че режисьор отговаря на критика е нещо неестествено за нормална културна среда. В писмото Москов е използвал различни шрифтове и пише „критичка“ и „нея“ с малки букви, а за себе си „МЕН“, „МОЯ ХУМОР“…

„Ричард III“ на Москов – комикс, стар виц, избеляло пране

Георги Мамалев и Жорета Николова в сцена от спектакъла. Снимка: Атанас Кънчев, Народен театър

Отдавна е ясно – режисьорът Теди Москов създаде такъв собствен театрален стил, че вече няма значение дали поставя „Ричард III“ или „Спящата красавица“, нещо балканско или собствен мармаладов микс от текстове. Всички те блестят с отразената светлина на своя автор Теди Москов, доказал, че всичко е възможно да бъде центрофугирано и изстискано от собствено съдържание в пералнята на въображението му. Но след 20 години центрофугиране в едни и същи каламбури, скечове и пяна от остарели вицове прането започна да придобива един и същи бозав цвят като след многобройна употреба. Какво може да накара един творец да повтаря едни и същи…

Реформата на Вежди и полковник Митко – кадруват партийно бетер БеКаПе-то

Гневен монолог на един режисьор за театъра

Министърът на културата Вежди Рашидов. Снимка: Булфото

Говорете, бе! Стига с това мълчание на Е-Ге-Не-тата! Нищо, че „свестните у нас считат за луди” и „глупецът вредом всеки почита!”… Трябва да говорим… Призовавам ви, приятели, врагове, сърдити, придобрени, фенове и отрицатели, нека да отворим обществения дебат, нали сме елит? „Елитът е онази част от нацията, която счита себе си отговорна за останалите”, се казваше в един филм на Зануси. Още по соца. „Вече нямало смисъл”?.. Не, не съм съгласен, винаги има смисъл. Дори и в пожарната (особено пък там) имат уши… и невинаги всички пожарникари са пияни. … Първо: малко статистика.…

В „Суматоха“ на Мариус умрялата лисица е Мерилин-Мадона*

Христина Караиванова в сцена от спектакъла. Снимки: Малък градски театър

Признавам – така се обърках докато гледах „Суматоха” в Малък градски театър с режисьор Мариус Куркински, че се хванах как напрегнато по време на двучасовото представление търся основанията, ей така, както се казва, причината, голямото вдъхновение, ако щете, което е накарало режисьора да постави този текст на Йордан Радичков, написан през 1967 г., превърнал се в емблематичен за българския театър. Разбира се, ние отдавна не чоплим в това да се изясняваме какво е имал предвид авторът например, защото знаем, че всеки текст положен на сцената има най-малкото още три тълкувания – този на режисьора, на актьорите, и на зрителя. Но,…