Студена война

Семипалатинск – радиоактивният кошмар, останал от Студената война

Ядрен опит на полигона в Семипалатинск на 12 август 1953 година. Снимка: Национална сигурност РФ

В началото на Студената война Сталин избра едно от най-отдалечените кътчета на империята си, където да експериментира с първите ядрени бомби на Съветския съюз. 60 години по-късно Семипалатинск все още носи канцерогенното си наследство. Как Съветите обрекоха обширна част от Казахстан на ядрена смърт и какви са последствията от тестовете с атомни бомби, пише в. „Индипендънт”. Олег Немитов, радиолог в Националния ядрен център, проверява гайгеровия брояч в епицентъра на първия ядрен опит, извършен от Съветския съюз на 29 август 1949 година. Вървейки през равната и безкрайна казахска степ, Немитов изведнъж спира, започва да рови из камуфлажните си панталони и изважда…

Студената война е в историята, Европа залага на “меката сила”

*Ян Чарногурски

Макети на ракети Скъд-Б в южнокорейски военен музей. Снимка: Ройтерс

Втората половина от 20-тото столетие в Европа беше периодът на Студената война. Тя завърши по-бързо, отколкото би могло да се очаква. От края й изминаха вече две десетилетия. През това време от Русия се чуваха въпроси дали наистина е приключила и същевременно – призиви да бъде създадена нова архитектура на сигурността в Европа. От страна на Запада отговор засега няма – най-малкото положителен. Ролята на ключова организация, гарантираща сигурност на Запада, все още играе НАТО. Европейският съюз обединява вече 27 държави и постоянно има нови желаещи да влязат в Общността. ЕС успешно интегрира членките си в организацията, особено…

Защо Обама се отказа от противоракетния щит

Барак Обама и Дмитрий Медведев на среща в Москва. Снимка: Ройтерс

Администрацията на президента Барак Обама се отказа от плановете за противоракетна отбранителна система в Полша и Чехия, насочена срещу заплахата от ядрен Иран. САЩ обаче ще изграждат нова система за ПРО в Европа, която може да отговори на заплахите на XXI век. Обама заяви, че възприема нов подход към противоракетната отбрана, основан на по-бързи и ефикасни технологии. Руският президент Дмитрий Медведев приветства решението на Вашингтон, определяйки го като „отговорен ход“. Ще сложи ли решението на Обама край на мисленето от времето на Студената война и ще промени ли политиката на САЩ и на Русия, пише в. „Канзас сити стар”. Белият…

Източна Европа забравя любовта си към НАТО и към САЩ

Маскирани младежи протестират срещу НАТО на срещата на алианса в Краков. Снимка: Ройтерс

След две десетилетия на понякога пламенен атлантизъм в бившия комунистически блок, сега идва ред на разочарованието (някои го наричат реализъм). В най-добрите си дни връзката между Източна Европа и Америка се основаваше, също както най-добрите бракове, на комбинация от емоции и взаимна подкрепа. Този романс започна още през Студената война, когато Западна Европа на моменти се показваше като твърде мека в отношенията си със Съветския съюз, а Америка се държеше остро. Когато желязната завеса падна, бившите дисиденти и войните от Студената война откриха, че имат много общо помежду си. Америка тласна НАТО към разширяване, което да гарантира сигурността на източноевропейците.…

Защо Франция и Германия не познаха бъдещето на Европа след комунизма

Бившата британска министър-председателка Маргарет Тачър маха на журналистите пред дома си в Лондон. Снимка: Ройтерс

Всичко беше толкова по-подредено преди падането на Берлинската стена. Имаше го дребният въпрос за екзистенциалната борба с комунизма. Но след като на два пъти за малко не се стигна до сблъсък, се научихме да живеем с взаимно гарантираното унищожение. Патовата ситуация през Студената война беше стабилна и предсказуема. Сигурността имаше един единствен смисъл: сдържане на амбициите на Съветския съюз. Двайсет години след падането на комунизма можем да забележим следи от подобна носталгия сред политическите дейци, борещи се със сложните проблеми на настоящето. Разбира се, през онези дни Саддам Хюсеин беше защита срещу революционния Иран, а джихадистите бяха на наша страна,…

САЩ, Русия и последиците от дружбата с лоши приятели

Американският вицепрезидент Джо Байдън (вдясно) и грузинският президент Михаил Саакашвили на среща в президентската резиденция в Тбилиси. Снимка: Ройтерс

В лошите стари времена на Студената война, нито САЩ, нито Съветският съюз се притесняваха да се сприятеляват с неудобни приятели. Идеологията винаги надвиваше принципа, като и Москва, и Вашингтон обикновено си затваряха очите за лошото поведение. В наши дни – в сегашната постидеологическа ера – е по-трудно. Сигурно така си е мислел американският вицепрезидент Джо Байдън по време на пътуването си до бившите съветски републики Украйна и Грузия миналата седмица. В Мюнхен през февруари Байдън изкова фразата: „Време е да натиснем бутона за рестартиране!“ Този месец Барак Обама отиде в Москва, за да направи точно това. Задачата не е лесна.…

САЩ – Русия: седем крачки напред

Американският президент Барак Обама и руският президент Дмитрий Медведев си стискат ръцете на срещата си в Москва. Снимка: Ройтерс

Руско-американската среща на високо равнище, по всичко личи, отвори нова глава в отношенията между двете страни. „Рестартирането“, обявено от Барак Обама, вече дава първите си резултати. Това не е повод за еуфория. След приключването на Студената война лидерите на Русия и на САЩ неведнъж обявяваха стратегическо партньорство. Всеки път обаче тези декларации не бяха подкрепяни с конкретни дела. Излъганите очаквания приключваха с рязко захлаждане в руско-американските отношения. Да се надяваме, че историята няма да се повтори отново. Диалогът, чието начало беше положено от президентите Медведев и Обама преди три месеца в Лондон, явно е минал в практическото измерение. Първо, преодоляна…

Една нощ в китайската тайна полиция през 1989 г.

Китайски полицай охранява площад Тянанмън в Пекин. Снимка: Ройтерс

„Когато хората говорят за бъдещето, боговете се смеят“, гласи древна китайска поговорка. След смазването на протестите на площад Тянънмън през 1989 година мнозина смятаха, че китайската политика на „реформа и отваряне“ е в опасност. Според общоприетото мнение тогава Китай и голяма част от комунистическия свят се връщаха обратно към изолацията, с което създаваха опасност от нова Студена война. Няколко месеца по-късно обаче падна Берлинската стена, а скоро след това се изпари и Съветският съюз. Китай се промени със скоростта на светлината. Страната, в която преди 20 години телефоните бяха рядкост, сега има най-много интернет-потребители в света. Градската инфраструктура еволюира от…

Ще погребат ли САЩ реликвите от Студената война?

Барак Обама и Дмитрий Медведев преди втората официална снимка на срещата на Г-20 в Лондон. Снимка: Ройтерс

Преди повече от два месеца вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън каза, че външнотърговската поправка “Джексън-Веник” и неприсъствието на Русия в Световната търговска организация са анахронизми. Приета от САЩ през 1974 година, поправката ограничава търговията и служи като средство за влияние върху политиката. Неуспешни опити за отмяната й правиха както Бил Клинтън, така и Джордж Буш-младши. Ще успее ли Обама да се пребори за отпадането й, пише в. “Ню Йорк таймс”. Никоя нова администрация не може да твърди, че е разчистила външнополитическите останки от миналото докато не погребе заеме с реликвата от Студената война, поправката “Джексън-Веник”. Въведена през 1974 година, тя…

Операция „Сатана“ – как ЦРУ не успя да свали Енвер Ходжа

Албански поддръжник на комунистическата партия държи портрет на дългогодишния албански диктатор Енвер Ходжа в Тирана. Снимка: Ройтерс

„…Обучението на агенти се извършваше в Атина от американски инструктори на ЦРУ. Те избираха терористите на полигон на албански контрареволюционери и след като ги научеха да боравят с оръжие и свързочна техника, ги обучаваха в диверсионни действия, хвърляха ги с парашути или ги прекарваха тайно през границата, за да организират бунтове срещу народната власт. Ние обаче знаехме за плановете им и ги очаквахме. В продължение на 16 години се разиграваше свирепа игра на агенти в планините на Албания с участие на албански терористи, на американци, британци и гърци. Накрая ги разбихме“. 80-годишният Марк Додани, бивш агент на албанските тайни служби,…

Искат ли Кремъл и Вашингтон свят без ядрени оръжия

Колкото по-малко бойни глави имат Русия и Америка, толкова по-трудно ще се запази световният баланс.

Американският президент Барак Обама (вдясно) и руският му колега Дмитрий Медведев в американското посолство в Лондон, където обсъдиха съкращаването на ядрените си арсенали. Снимка: Ройтерс

Този уикенд руски и американски преговарящи започнаха работа по амбициозните планове на Москва и Вашингтон за освобождаване на света от ядрените оръжия. Целта на преговорите е да бъде постигнато ново споразумение, което да замени изтичащия през декември Договор за съкращаване на стратегическите оръжия (СТАРТ) от 1991 година. Този път обаче двете страни са решени да намалят арсеналите си доста под сегашното общо количество от 5000 бойни глави, след като президентите Обама и Медведев обявиха на 1 април в Лондон, че ще се стремят да ликвидират всички ядрени оръжия. Това е дръзко начинание, което обаче наистина си заслужава. Целта е далечна…

Изненада ли германците падането на Берлинската стена?

Туристи се разхождат край останки от Берлинската стена, превърнати в галерия на открито. Снимка: Ройтерс

През пролетта на 1989 година малцина вярваха наистина, че Берлинската стена – най-видимият символ на разделението на Германия – ще падне до края на годината. Казаните няколко месеца по-рано от източногерманския лидер Ерих Хонекер думи, че „стената ще остане на мястото си след 50 и след 100 години“, все още кънтяха в ушите на мнозина. Сред хората, които се съмнявали, бил Йохен Александер Фрейданк, израснал в комунистически Източен Берлин по време на Студената война и спечелил „Оскар“ за най-добър късометражен филм през февруари. „За мен това е почти сюрреалистичен момент“, каза 41-годишният режисьор в емоционалната си реч, с която прие…

20 години по-късно: Кой срина комунизма – Рейгън или Горбачов?

Бившият президент на Съветския съюз Михаил Горбачов изнася реч при получаването на наградата “Медал на свободата”, присъдена му от Националния център за конституцията във Филаделфия през 2008 година. Снимка: Ройтерс

Митологията на американската Републиканска партия определя покойния президент Роналд Рейгън като героичния воин от Студената война, който собственоръчно срина Съветския съюз. Но дори Джак Матлок, последният американски посланик в бившия СССР, не смята, че тази представа отговаря на действителността. Матлок и други американски анализатори казват, че краят на Студената война през 1989 година, последван от краха на комунизма и от разпадането на съветската империя, нямаше да настъпи без усилията на бившия съветски премиер Михаил Горбачов, решен да изтегли Съветите в модерния свят. „Това не беше победа на една страна над друга, а победа за Съветския съюз, защото го освободи от…

НАТО на 60 години – край на съперничеството с ЕС

Чешкият министър-председател Мирек Тополанек (вдясно) и генералният секретар на НАТО Яп де хоп Схефер на съвместна пресконференция в Прага. Снимка: Ройтерс

През последните шест десетилетия ангажиментът на Америка, Канада и техните европейски приятели, че „въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях“, сплотяваше Запада. Този обет – в член 5 от Северноатлантическия договор – помогна за отхвърлянето на съветския комунизъм. И сега алиансът е зает повече от всякога: той опазва мира на Балканите и охранява морските пътища за Европа. Нещо повече – той води тежка война в Афганистан. И е популярен клуб. От 16 по време на Студената война членовете му нараснаха до 26, а други…

“Краят на историята” дойде

Радио Свободна Европа, САЩ

Плакат: артофдемокраси

Светът преживява смяна на парадигмата, която ще промени из основи начина, по който мислим и по който живеем. Общоприетите представи, някои битуващи на Запад от края на Втората световна война, а други датиращи от края на Студената война, не просто се подлагат на съмнение, а политат директно към кошчето на историята. През 1992 година Франсис Фукуяма публикува труда си “Краят на историята и последният човек”. По онова време западният свят възприемаше основната му теза като нещо, разбиращо се от само себе си: “Възможно е да наблюдаваме не само края на Студената война или епилога на конкретния…