театър

Случаят Морфов показва упадък на интелигенцията и продажност до дъно. Колко струва в пари?

Няма никакви, абсолютно никакви оправдания за режисьора Морфов да приеме поста директор на Народния театър. Случката изглежда срамна само за някаква част от обществото. Журналисти, медии, интелектуалци намират оправдания и търсят „различни гледни точки“ за да обяснят това действие. А различни гледни точки няма. Оценката може да е само една – липса на морал, скрита зад претенции за морал, конформизъм и продажност, липса на ценности. При тази новина човек си задава въпроса нормален ли е и дали това, което се случва, е истина? Не преди година, не преди пет, а само преди около месец Морфов обяви, че ще емигрира, че…

“ШиЗи Про” – театър на професионални шизофреници, без заучен текст

Вижда ли се често в театър такава въодушевена публика? Снимки: сайт на трупата

Три пъти месечно читалище “Славянска беседа” в София се изпълва с народ. Понякога залата е така претъпкана, че остават и правостоящи. Всички са дошли с очакване за спонтанен, разтоварващ смях. “ШиЗи Про” е рлофесионална трупа за импровизационен театър. Всяка постановка е непредвидима. Никой няма предварителна настройка за това какво точно да очаква – нито публиката, нито дори актьорите. В импровизационния театър няма сценарий, няма заучен текст, сюжет, конкретна режисура. Участниците в него сами са си сценаристи, режисьори, а понякога влизат в ролята и на декори. Реквизитът се състои от бял лист хартия, върху която е записана тема, зададена от публиката.…

„Времето на кварките“ идва в кино „Македония“

Снимка: Виктория Атанасова

В някогашното кино „Македония“  имате възможност да гледате, слушате и участвате в уникалната театрална “лекция” на тема квантова физика –  „Времето на кварките“. Спектакълът ще има точно 10 представления в рамките на 15 дни и обещава да промени представите ни както за понятието „време“, така и за възможностите на съвременния театър (на 30 и 31 октомври, премиера и  1, 2 ,6 ,7 ,8 ,9 ,11 и 15 ноември от 20:00). Режисьорът Гергана Димитрова и екипът й са убедени, че съвременната науката има нужда от популяризиране на достиженията си, а хората  – необходимост и право да знаят докъде е стигнало развитието…

Късметът праща Ралица при Стефан Данаилов

Ралица снимана за проекта „Да Оставим Следи“. Портрети на артисти се продават на благотворителен търг. Средства са дарени за деца със заболявания и с тях са купени са уреди за дом в гр. Силистра. Снимка: Велислава Каймаканова-Ножарова

Ралица Паскалева е известна повече с ролята на млада журналистка от „Столичани в повече”, но за своите 23 години се е снимала вече в още няколко игрални филма и сериал. Млада, красива, забавна… така я описват. Ралица реагира остро: „За теб може да съм красива,  за други – не. Красотата е субективно понятие“. Категорична е. Както и че няма да говори за личния си живот, защото самата тя не обича да рови в чуждия. „Не е особено интересен.Не пия, не пуша и не купонясвам често. Обичам да играя табла, карти, да направя кекс и да поканя приятели вкъщи. Доспива ми…

In memoriam: Иван Григоров не успя да напише „Простотия връз простотия…“

Актьорът Иван Григоров преди и сега. Снимка: e-vestnik, кадър от филма „Бяла магия“.

Актьорът Иван Григоров почина на 69 години. Той прекара по-голямата част от кариерата си в Сатиричния театър. Роден е в с. Комощица, обл. Монтана. Завършил Актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Снимал се е в повече от 40 филма. Играл е и на театралните сцени във Видин, Пазарджик, театър “София”. Сред театралните му роли са брат Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, Сусо в „Януари“ на Радичков, Шишман в „Човекоядката“ и мн. др. Участва във филмите „Четиримата от вагона“, „Нона“, „И дойде денят“, „На чисто“, „Дубльорът“, „Магистрала“, „Силна вода“ и в много тв-филми. През 2011 г. даде за e-vestnik…

Засегнат от критика, Теди Москов отговаря високомерно със странно писмо

Режисьорът се обяснява какво е искал да каже, по повод рецензия напада критичка

Георги Мамалев и Жорета Николова в сцена от спектакъла. Снимка: Атанас Кънчев, Народен театър

По повод рецензия за спектакъла „Ричард III“ в Народния театър от критичката Гергана Пирозова, публикувано в „Капитал лайт“ и в блога на авторката (виж тук), Теди Москов реагира странно. Той е изпратил писмо в отговор до редакцията на „Капитал“ (още непубликувано), което е пуснато и във фен страницата на Народния театър. Самият факт, че режисьор отговаря на критика е нещо неестествено за нормална културна среда. В писмото Москов е използвал различни шрифтове и пише „критичка“ и „нея“ с малки букви, а за себе си „МЕН“, „МОЯ ХУМОР“…

ПроТекс 6: Ново начало с пиесата „Наречен господин“ – фотогалерия

Господин не приема бягството в някоя отдалечена ферма в Южна Америка. Господин търси свободата тук и сега, в града, насред капитализма и се отказва от телевизора, от хладилника, от микровълновата… от парите, защото вярва, че за да бъде свободен човек, „всякакъв вид притежание трябва да се отказва”. „Наречен господин” (от Филип Льоле, превод и режисура Гергана Димитрова) е една от съвременните немски пиеси, с която ПроТекс 6: Ново начало представи книгата „Десет нови немски пиеси”  на издателство „Панорама+плюс” на третия етаж на Софийски Арсенал – музей за съвременно изкуство (САМСИ). С участието на: Ива Тодорова, Васил Читанов, Петко Каменов.…

„Ричард III“ на Москов – комикс, стар виц, избеляло пране

Георги Мамалев и Жорета Николова в сцена от спектакъла. Снимка: Атанас Кънчев, Народен театър

Отдавна е ясно – режисьорът Теди Москов създаде такъв собствен театрален стил, че вече няма значение дали поставя „Ричард III“ или „Спящата красавица“, нещо балканско или собствен мармаладов микс от текстове. Всички те блестят с отразената светлина на своя автор Теди Москов, доказал, че всичко е възможно да бъде центрофугирано и изстискано от собствено съдържание в пералнята на въображението му. Но след 20 години центрофугиране в едни и същи каламбури, скечове и пяна от остарели вицове прането започна да придобива един и същи бозав цвят като след многобройна употреба. Какво може да накара един творец да повтаря едни и същи…

Забранените пиеси или за цензурата на социализма 2.

Продължение. Виж тук първа част.

Сцена от пиесата „Импровизации“ на Радой Ралин и Валери Петров. Снимка: архив на Сатиричния театър

Едно е съвсем ясно – социализмът се отличава с трайната си грижа и контрол върху изкуството. В Източния блок театърът е най-мощната медия и остава форматът  от най-голямо значение – място за пропаганда и средство за утвърждаване на идеологията. Затова  театрите се множат, но и социалистическите отличия. Човекът на изкуството, като проводник на социалистическите идеи, е почти митологизиран. Бързо се появяват звания като лауреат на Димитровска награда, на Димитровска премия, Народен артист, Заслужил артист, Герой на социалистическия труд. Цели 855 творци имат званието „заслужил артист”, за сметка на „заслужил художник” – 244 и низвергнатите…

Забранените пиеси или за цензурата при социализма

Тодор Живков чете реч на тържествено събрание по случай 75 години Народен театър „Иван Вазов“. Снимка: Изгубената България

Имало ли е забранени пиеси по време на социализма? Ако има, кои са те и какви са причините да бъдат спирани? Вече 23 години театралните историци у нас отбягват да отговорят на тези въпроси. „Ако обективно и честно погледнем в историята на нашата литература, ще трябва с горчивина да признаем, че между празните лавици на някои литературни жанрове най-празна като че е лавицата на драматургията.” – из „Задочни репортажи за България” на Георги Марков. Годината е 1964 – хит е  филмът на Въло Радев „Крадецът на праскови” с Раде Маркович и Невена Коканова,  замръзва Черно море, излиза дебютният албум на…

Реформата на Вежди и полковник Митко – кадруват партийно бетер БеКаПе-то

Гневен монолог на един режисьор за театъра

Министърът на културата Вежди Рашидов. Снимка: Булфото

Говорете, бе! Стига с това мълчание на Е-Ге-Не-тата! Нищо, че „свестните у нас считат за луди” и „глупецът вредом всеки почита!”… Трябва да говорим… Призовавам ви, приятели, врагове, сърдити, придобрени, фенове и отрицатели, нека да отворим обществения дебат, нали сме елит? „Елитът е онази част от нацията, която счита себе си отговорна за останалите”, се казваше в един филм на Зануси. Още по соца. „Вече нямало смисъл”?.. Не, не съм съгласен, винаги има смисъл. Дори и в пожарната (особено пък там) имат уши… и невинаги всички пожарникари са пияни. … Първо: малко статистика.…

Касиел и два ангела нажежават Червената къща

Иво Желев и Силвия Станоева в сцена от спектакъла. Снимка: Нели Томова

Касиел Ашер заедно с два от своите „ангели” – Иво Желев и Силвия Станоева – представят спектакъла „Клер Мадам Соланж, Игра на Любов и Смърт“, по текстове от пиесата „Слугините“ на един от най-провокативните автори на XX век Жан Жьоне. Както може да се очаква от не по-малко провокативната Касиел (режисьор и актьор в спектакъла), представленията в понеделник, вторник и сряда (29,30 и 31 октомври) ще нажежат Червената къща ще предизвикат публиката. Авторът Жьоне е син на проститутка, осиновен от дърводелец, отгледан в затънтените краища на провинцията. Прекарва голяма част от живота си в странстване из Европа. Житието му се…

В „Суматоха“ на Мариус умрялата лисица е Мерилин-Мадона*

Христина Караиванова в сцена от спектакъла. Снимки: Малък градски театър

Признавам – така се обърках докато гледах „Суматоха” в Малък градски театър с режисьор Мариус Куркински, че се хванах как напрегнато по време на двучасовото представление търся основанията, ей така, както се казва, причината, голямото вдъхновение, ако щете, което е накарало режисьора да постави този текст на Йордан Радичков, написан през 1967 г., превърнал се в емблематичен за българския театър. Разбира се, ние отдавна не чоплим в това да се изясняваме какво е имал предвид авторът например, защото знаем, че всеки текст положен на сцената има най-малкото още три тълкувания – този на режисьора, на актьорите, и на зрителя. Но,…

Списание за театър по време на чума за културата

Първият брой на „Blogът за театър“

Неотдавна излезе първи брой на сп. „Blogът за театър“, създадено с гол ентусиазъм от театралната критичка Гергана Пирозова и издавано с помощта на музикалния магазин „Дюкян меломан“. „Скъпи приятели и колеги, след като пространствата за критично отразяване на култура бяха систематично унищожавани в последните няколко години, а пишещите и писането за театър, кино, литература, изобщо за култура, бяха напълно маргинализирани, реших, че е дошло времето за радикален отговор. В този културен вакуум успях да издам собствено театрално списание, в което ще публикувам мои, както и чужди рецензии, анализи, пиеси и критика за театър. Обещавам, че няма да се поддам на…

Касиел Ноа Ашер: Младите допускат да ги сплашат дотолкова, че да замълчат от страх

Агенция Фокус

Касиел Ноа Ашер. Снимка: Иван Бакалов

Касиел Ноа Ашер е родена през 1971 г. в София. Майка й е актрисата Рут Рафаилова, а баща й е режисьорът Красимир Спасов, професор и театрален педагог. През 90-те години актрисата стана известна с нестандартните си и провокативни роли. Тя е играла в постановките „Доброто тяло” (режисьорският дебют), „Амок“, „Дон Жуан в ада“, „Любовникът“, „Сън в лятна нощ“, „Спомен за една революция“, „Джойс“ и „Фауст“ и др. В киното е снимала във „Всичко от нулата“, „Сватба“, базирания на приказките на Хофман “Цахес”, предстоящите да излязат „Малка хроника” и „Джулай” на режисьора Кирил Станков (селектиран за състезателната програма на…