театър

Валери Йорданов: Свободата е сладка утопия и трябва да се научиш да вярваш

Валери Йорданов на сцената на Народния театър. Снимка: Народен театър „Иван Вазов“

Единака – така са казвали в село Горник на малкия Валери Йорданов, който прекарва там летните ваканции извън делничния крясък на София. Днес обаче този етикет остава само на сцената, тъй като актьорът има семейство, състоящо се от жена, две деца и… огромна театрална и филмова публика. Валери Йорданов е сценарист и един от двамата режисьори на международно аплодирания филм „Кецове”, който спечели симпатиите на Жералдин Чаплин на Московския кинофестивал. „Каза ни, че сме луди и ни обича… Тя е изключителна жена. Дълбок респект имам към нея”, разказва Валери за Жералдин Чаплин, която подкрепи „Кецове” на Московския филмов фестивал, появявайки…

Биг Макбет с пържени картофи в Младежкия театър

Сцена от спектакъла с Малин Кръстев, Лилия Гелева и Ярослава Павлова. Снимки: Младежки театър „Николай Бинев“

„Искате ли един Биг МакБет с пържени картофки?! Но тъй като сме в 11 век, в Шотландия, а Америка още не е измислила пържените картофки, ще трябва да почакате”. Звучи почти като предложение на любезно момиче на касата в „Макдоналдс“. Това всъщност го предлага вещицата-кикимора от нестандартния прочит на постановката „Макбет” от Теди Москов. С типичните си словесни каламбури и нетрадиционни асоциации авторът прави интерпретация на спектакъла „Макбет” (McBeth) на Шекспир. Трите вещици са адаптирани към българския фолклор и наричат себе си кикимори или още „Трио Хинилоза“ (Лилия Гелева, Станка Калчева, Ярослава Павлова). Те са разказвачите на трагедията, която в…

Как спасяват хора на културата по време на криза – американски уроци за Вежди и Бойко

Опашка пред заведение, раздаващо безплатно кафе и кифли на безработни по време на Голямата депресия.

За тези от вас, които нямат време ще сбия следващите редове в няколко изречения: Правителството на САЩ по време на Голямата Депресия (30-те на ХХ в.) решава да финансира хората на изкуството и създава Проекти за спасяването на интелектуалния капацитет на нацията, осъзнавайки че те са приоритет. В тази история участват Орсън Уелс, Последният етиопски император, Мусолини, Рузвелт, вуду-кукла, виновна за смъртта на един театрален критик, Американски трудови лагери и Американски „агитпроп“. По време на Голямата Депресия правителството на САЩ създава най-мащабния театрален проект в света Федерален Театрален Проект – организиран, финансиран и по-късно забранен от същото това правителство. През…

Политикът граф Дракула: Скъпи сънародници, вашата кръв ще тече в моето тяло

Деян Донков в ролята на Дракула пие кръвта на Биляна Петринска

Деян Донков и Биляна Петринска в сцена от спектакъла „Дневникът на Дракула“. Снимка: Милена Фучеджиева

Бел. ред. – Следващите редове са откъс от интервю на измислената журналистка Виктория Недева с политика граф Дракула, в което той обяснява какво иска да направи за България и хората. То е текст на Милена Фучеджиева за „Дневникът на Дракула“ – танцов спектакъл на Мила Искренова с балет „Арабеск“, със специалното участие на Деян Донков като Дракула, и Биляна Петринска. Спектакълът може да се види в Музикалния театър в София. Бел. автора – това е цялото интервю. В „Дневниците на Дракула“ на Мила Искренова можете да чуете части от…

Големите актьори си отиват – in memoriam за Георги Черкелов

Една от последните снимки на Георги Черкелов – във Вашингтон, на гости на дъщеря си. Снимка: Уикипедия

Актьорът Георги Черкелов си отиде на 81 години. Неотдавна той получи инсулт и беше в тежко състояние, след което от болницата изтече информация, че има подобрение. За малко повече от месец починаха няколко от големите български актьори в близкото минало – Коста Цонев, Иван Андонов, също и по-малко популярните, но от висока класа Сава Хашъмов и Ангел Георгиев – Ачо. Черкелов придобива най-голяма известност с отрицателната роля на полицая Богдан Велински от „На всеки километър“, но се е снимал и в някои от най-популярните сериали в миналото – „Семейство Калинкови“, „Демонът на империята“, „Под игото“ (1990) и др. Има общо…

Да си припомниш Пипи в театър „София”

„Пипи Дългото чорапче” е спектакъл за деца, но и възрастните няма да изгубят, ако го гледат

Силвия Петкова в ролята на Пипи. Снимки: театър „София“.

„Извинете, главите за какво са, освен за красота? Хайде да използвате това, което е вътре в тях!”, подвиква начална учителка, докато се опитва да усмири учениците си и да ги настани по седалките в голямата зала на театър „София”. Те са тук заедно с десетки свои връстници, за да гледат постановката „Пипи Дългото чорапче”, авторски спектакъл на режисьора Димитър Стефанов по мотиви от едноименната книга на Астрид Линдгрен. В постановката участват актьорите Майя Остоич, Юлиян Малинов и Николай Димитров – Коки. В образа на Пипи успешно се превъплъщава младата актриса Силвия Петкова (позната от филма „Лов на дребни хищници”). Непокорна,…

Какво е да си театрален режисьор на 29 в България?

Василена Радева- Снимка: Невена Борисова

На 29 години Василена Радева е вече носителка на наградите „Икар” и „Аскеер”. Получава ги рамо до рамо с режисьори като Теди Москов и Александър Морфов. Василена работи в София и в градове из страната, и на големи театрални сцени, и в алтернативна, експериментална среда. Представленията й “Грозният”, “NORDOST – приказка за разрушението”, “Карнавал.com” се играят в Театър „София” и Младежкия театър “Николай Бинев“, а този сезон в Сатиричния театър започна горчиво-ироничната “Животът, макар и кратък” по Станислав Стратиев. Родена е в Провадия, в семейство на филолози, които от малка я водят на театър и балет. От десетгодишна иска да…

Една фурия на 90 или Стоянка Мутафова

Две звезди в космоса – Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев в „Космонавти“ от Илко Иларионов в Сатиричния театър. Снимка: личен архив

Б. р. – На 2 февруари великата българска актриса Стоянка Мутафова навършва 90 години. По този повод излиза новото допълнено издание на автобиографията й (в съавторство с драматурга Юрий Дачев) „Стоянка Мутафова – една фурия на 90“, подготвена от ИК „Слънце“. Следва откъс от книгата. Имане – нямане  Много пъти животът ми се е обръщал по отношение на материалната осигуреност. В детството ми тя изглеждаше естествена. Не сме били някакви богаташи, но във всички случаи имахме спокойствие. Голям, хубав дом, обзаведен с вкус. Вкусът! Гледам някои от оцелелите мебели от този дом. Спомням си и къщите, в които са ме…

Праехидно – за последен път изчезващи видове на свободна сцена

Петър Мелтев в ролята на Тед Качински, Юнабомбър в „Праехидно“. Снимка: Виктория Атанасова

Въпреки че това ще бъде едва десето представление и че залата е препълнена, въпреки че постановката е номинирана за награда за режисура на тазгодишното издание на театралните награди „Икар”, тя се играе за последен път тази неделя. Проехидната като изчезващ вид, семейството като изчезващ вид, новогвинейците като изчезващ вид – за изчезващата граница между стремежа към човешкото и лудостта, разказва пиесата „Праехидно” (Организация „36 маймуни”, реж. Гергана Димитрова).

Петър Мелтев, Надежда Панайотова и Богдан Казанджиев в сцена от „Праехидно“ (реж. Гергана Димитрова). Снимка: Виктория Атанасова

Въпросът „защо?”, както и други въпроси ще можем да зададем на заключителната среща с публиката. В неформална обстановка екипът кани зрителите да поговорят за изчезващите видове и появяващата се свободна театрална сцена…

In memoriam за Коста Цонев: Аз бях Дон Кихот, аз бях Миткалото

Коста Цонев – един от най-обичаните български актьори – почина на 82-годишна възраст. Той изиграва десетки роли в киното и театъра. На сцената е Дон Жуан и крал Ричард III, а една от най-запомнящите роли в киното е във филма „Баща ми бояджията“. Снима се още в „Сватбите на Йоан Асен“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Тайфуни с нежни имена“ и др. През миналата година получава награда Аскеер за цялостно творчество. Коста Цонев е роден на 10 юни 1929 г. в София. Кариерата му започва през 1952-а и въпреки десетките роли, които е изиграл, той признава, че се чувства…

Юрий Ангелов: Актьорът е на трибуна, заместила службите в църквата

Защо мафиотът Распутин от „Седем часа разлика” преди 20 г. е напуснал доброволно Народния театър и е избягал в природата на Странджа

Юри Ангелов. Снимка: авторката

Руският мафиот Распутин – това е телевизионната роля в „Седем часа разлика”, която върна театралния и филмов актьор Юрий Ангелов обратно в София, след 20-годишно самоизгнание. Ангелов напуска изведнъж Народния театър и столицата, в апогея на актьорската си кариера. С множество главни роли на сцената и в киното до момента, той зарязва всичко и избира дълги години да живее в намиращото се близо до морето село Фазаново в Странджа. По късно започва да играе в бургаския Драматичен театър…

Сбогом и на Фео Мустакова – легендарната балерина си отиде на 102 години

Макар и на 100 години прочутата балерина все още пуши. Снимка: e-vestnik
Макар и на 100 години прочутата балерина все още пуши. Снимка: e-vestnik
Макар и на 100 години прочутата балерина все още пуши. Снимка: e-vestnikФео Мустакова на сцената, отрупана с цветя. Снимка: e-vestnikСнимка: e-vestnikСнимка: e-vestnikСнимка: e-vestnikСнимка: e-vestnikСнимка: e-vestnikСнимка: e-vestnik

Само преди две години балерината Фео Мустакова посрещна своята 100-годишнина на специално тържество, организирано в Музикалния театър. Беше все така жизнена и с неизменната цигара в уста. Децата на поколения софиянци са преминали през нейната балетна школа във фамилната къща на бул. „Дондуков“. Там имаше истински малък свят на балета – стена с огледала и станок, задължителни пачки и и палци. И ако не ставаха балетисти и балерини, децата поне излизаха оттам с променена стойка, маниери и поглед към света. В младостта си дъщерята на ген. Мустаков е българската звезда на парижките сцени – в знаменитите вариетета „Фоли Бержер“…

Пътуване с Коко през любовта, живота и смъртта

„Този разказ всъщност е едно дълго пътуване през любовта и през различните пейзажи на съдбата – понякога прекрасни, понякога – грозни, понякога – дори жестоки. Но само любовта ни помогна да минем през всичко и да го понесем с достойнство“, с тези думи започва своята книга съпругата на покойния театрал – поетесата Валентина Радинска. Пише я повече от година и признава, че за това време често е изпитвала съмнения дали книгата трябва да бъде реализирана, но желанието да бъде още малко с любимия човек, макар и под друга форма, надделява. Тя пише бавно и с продължителни прекъсвания, с много колебания,…

Некултурният българин – кой ходи, кой не ходи на кино и театър?

Премиерът Борисов и министърът на културата Рашидов разглеждат книга. Снимка: Булфото

Има ли българинът навици да ходи на театър, кино, концерти? Чете ли книги? Културен профан ли е или културен мохикан? Каква е връзката между пари, образование, пол и възраст, когато става дума за култура? Според данните на Националния статистически институт средно 30% от всички българи водят някакъв спорадичен културен живот. Около 70 хиляди са тези от нас, които активно следят културния живот – това са хората между 34 – 54 години. Един и същи е кръгът от хора, които ходят на театър, кино, концерти, изложби. 3 милионна е обаче армията на тези, които изобщо не четат, не ходят на кино,…

„Праехидно“ на „36 маймуни“ – екология и тероризъм в мултимедиен спектакъл

Снимка: Виктория Атанасова

”Дали вече съм в Червената книга?” Да, от доста време не срещам себеподобни, срещам много други, те – другите – са на тълпи, и колкото са по-просто устроени и непретенциозни, толкова повече ги има, защо ли? А аз съм с голяма глава и повечко мозък. ….Хмммм! (Из „Праехидно“, текст Здрава Каменова и Гергана Димитрова) През октомври трупата, събрана от режисьора Гергана Димитрова (Организация за алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“), започна репетициите на „Праехидно”. Едно необичайно представление, задаващо необичайни въпроси, поставено по традиция от „36 маймуни” на необичайно място. „Праехидно” e по-различно изживяване от спектаклите, които сме свикнали да гледаме…