Тодор Живков

Цитат в десетката: Десети ноември. Плачи да плачем!

Иван Стамболов
  • 19 ноември 2008
Снимка: Валентина Петрова

Публикациите на e-vestnik за живота на българите преди и след 10 ноември 1989 г.Колко беше добре при соца – със 165 лв. заплата на млад специалист и 50 лв. пенсия и Цитат в десетката: Преди 10 ноември, всекидневният живот предизвикаха полемики във форума. Продължаваме да предлагаме мнения на журналисти и блогъри. От известно време наблюдавам една непоколебима закономерност: всяка година по това време става десети ноември. И като стане десети ноември, медиите задават вечния си въпрос, който, види се, намират за много оригинален и журналистически остър: „Вие кога живеехте по-добре – преди десети ноември или сега?“ Та и тази сутрин…

18 ноември 1989 г. – Какво стана на първия демократичен митинг и след това + фотогалерия

Иван Бакалов
  • 18 ноември 2008
Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Преди 19 години на този ден беше организиран първият митинг на зараждащата се опозиция. Някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го огранизира. На площада пред храма “Св. Александър Невски” се събраха над 150 000 души – най-многобройният митинг в историята на българската демокрация, като се изключи митингът на СДС на “Орлов мост” през 1991 г. Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът беше голям. Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БСП…

Колко беше добре при соца – със 165 лв. заплата на млад специалист и 50 лв. пенсия

Иван Бакалов
  • 12 ноември 2008
Запазен брой на „Работническо дело“ от 80-те. Вижда се какви важни заглавия имаше на първа страница на българския официоз.

Колко беше добре при социализма, по времето на Тато – изчетох куп коментари в този дух из форумите в Интернет тия дни. Повод бяха материалите за годишнината от 10 ноември. На самия ден бившият съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров направи пред една телевизия много впечатляващо изказване. Тодор Живков, каза той, взема България на 6,5 милиона население и на 10 ноември я остави 9 милиона. Тоест жените раждаха, хората правеха любов, а сега за 19-20 години от 9 милиона станахме 7 милиона, заключи Чакъров. Изказването му, като особено оригинално, го цитираха няколко вестника. Ех, соц незабравим… Така ли беше, наистина?…

Ген. Добри Джуров: Смяната на Живков 10 години по-рано беше изключена

Иван Бакалов
  • 10 ноември 2008
Генерал Добри Джуров, 1999 г. Снимка: Иван Бакалов

Никакъв преврат на 10 ноември 1989 г. не е имало, свалянето на Живков не е организирано от Москва, реформаторите в БКП го убедихме да си подаде оставката – това твърдеше категорично пред мен армейски генерал Добри Джуров*, член на политбюро на ЦК на БКП и 28 години поред министър на отбраната (1962-1990). Най-любопитното от разговора с него за мен беше, че той потвърди как след 10 ноември Тодор Живков се е срещал тайно с хора да убеждава да го оставят председател на Държавния съвет (длъжност, аналогична на сегашната президент – държавен глава). Срещата с Джуров респектира – старият генерал излъчваше…

Пенчо Кубадински за задкулисните ходове на Живков по 10 ноември – 2

Иван Бакалов
  • 7 ноември 2008
Пенчо Кубадински в селската къща на съпругата си в с. Тополница до Асеновград, година преди смъртта си. Снимка: Иван Бакалов

Продължава от вчера. Виж тук първата част – Пенчо Кубадински – ръката, която свали Тодор Живков Турци в защита на Кубадински “Приятел съм с Папандреу и Бюлент Еджевит”, твърдеше Кубадински. Помислих, че е преувеличено – чак приятел. Но, когато военните в Турция взели властта, Еджевит попаднал в затвора. И… три пъти Кубадински пращал по хора колети с луканки и суджуци на жена му. Когато Еджевит бил освободен, му писал, че е трогнат, когато някои в Турция са го забравили, Кубадински от България да се сети за него… Затова, когато го разпитвали по възродителния процес, Еджевит поискал да свидетелства в негова…

Пенчо Кубадински* – ръката, която свали Тодор Живков

Иван Бакалов
  • 6 ноември 2008
Пенчо Кубадински в селската къща на съпругата си в с. Тополница до Асеновград, година преди смъртта си. Снимка: Иван Бакалов

Кубадински театрално вдигна дясната си ръка, направи пауза и каза:“Ей тая ръка свали Тодор Живков“. Седяхме на една дълга ниска масичка, в срещуположните й краища, в селската къща на жена му в село Тополница край Асеновград. До момента бяхме разговаряли вече часове. Досмеша ме. „Не се смей“, каза той и започва да разказва. Заседанието на политбюро ден преди пленума на 10 ноември 1989 г. „Те, Младенов, Атанасов, Джуров, се бяха наговорили вече”, махна с ръка Кубадински. Но за оставката на Живков трябвало мнозинство. Присъствали 8 души и силите се разделяли точно по равно. Нужен бил един глас повече. След…

33 години власт на Тодор Живков – феномен в човешката история*

Иван Бакалов
  • 27 октомври 2008
Официалният портрет на Тодор Живков, който беше поставян навсякъде из България в продължение на повече от 10 години до 1989 г. Официалните портрети на вожда са променяни само 3 пъти за всичките 33 години на неговото управление.

Преди 19 години, на 10 ноември 1989 г., беше свален от власт човек, който управлява държавата еднолично и непрекъснато 33 години подред. Тази продължителна власт не може да се сравни с нищо в съвременния свят, освен с властта на Ким Ир Сен в Северна Корея (премиер и партиен лидер от 1948-1949 до 1994 г.) и властта на Фидел Кастро в Куба (премиер от 1959, партиен лидер от 1965 до 2006-2008 г.). Живков се хвали в края на 80-те в едно изказване – “Аз съм доайен сред първите и генерални секретари на компартиите в социалистическите страни в Европа”. И допълва –…

И без Живков живуркаме по живковски

Иво Инджев
  • 6 август 2008
Иво Инджев

Странно нещо е животът и смъртта на вицовете. Като онзи за гражданина който всеки ден си купувал „Работническо дело”, поглеждал първа страница и ядосано го хвърлял веднага. На въпроса какво търси, отвърнал, „един некролог”, след което бил репликиран, че некролозите са на последна страница, но отвърнал с контрареплика: „Онзи, който чакам, ще се появи на първа.” Днес този виц, един от кандидатите за „златната решетка” по онова време, е толкова умрял, колкото и обектът на съдържащия се в него присмех. А некрологът се появи. В общия кюп с други подобни припомняния на отредената за целта страница на най-тиражните вестници. „…

Призракът на Тодор Живков броди в софийска кръчма

Реликви от соца пази семейното заведение „Тато” в столичния квартал "Надежда"

Нели Томова
  • 19 юли 2008
Работници от близките сервизи обядват в заведението. Снимки: Валентина Петрова

Ако духът на Тодор Живков си търсеше дом в София, вероятно щеше да избере квартал „Надежда” и да се засели за постоянно в малката кръчма на бившата улица „Комунист”. На пръв поглед заведението не привлича с нищо особено – синя ламаринена постройка в двора на къща, няколко маси на открито, черна дъска, на която с тебешир е написано менюто за деня. Необикновено изглежда само името на кръчмата: „Тато”. То обаче не е избрано случайно. С отварянето на вратата времето се връща с десетилетия назад и миналото оживява. Образът на бившия генерален секретар на партията намига от десетки портрети с различна…

Как се роди „Римска баня“ – разказ на участници в събитията

Румен Белчев*
  • 17 март 2008
Съставът на новата постановка на „Римска баня“ от 2006 г. През 1974 г. пиесата виси на косъм и едвам вижда бял свят. Снимка: Архив на Сатиричния театър

През зимата на 1974 г. в Сатиричния театър се подготвя нова пиеса от начинаещ драматург – Станислав Стратиев. Пиесата е „Римска баня“, станала по-късно една от най-успешните в българския театър. Тогава обаче над пиесата надвисват облаци… Звездите на театъра не участват, с изключение на Никола Анастасов. Пиесата трудно е минала през Репертоарната комисия, много хора й предричат мрачно бъдеще… Татяна Лолова: Това бе постановка на Нейчо Попов, той е човекът, който накара Станислав да повярва, че е драматург, и то великолепен… Спомням си, то ще да е било художествен съвет на пиесата… Става тъмно, винаги когато на сцената става тъмно,…

Милионите на Живков и харчовете на децата му Владко и Жени

С 15 години закъснение ревизор разкри как се е облагодетелствала върхушката при комунизма

е-vestnik
  • 28 март 2007

С 15 години закъснение се разбра, че дългогодишният комунистически лидер и държавен глава на България (1956-1989 г.) Тодор Живков, е станал милионер от хонорари за издаването на своите речи и доклади, по време, когато средната заплата у нас е била 200 лв. По подобен начин през 30-те години Хитлер е станал милионер от своите близо 30 издания на “Майн кампф” (“Моята борба”). Разликата е, че Хитлер е написал една книга, която станала библия на нацистите. Докато Живков е събирал в томове всичките си речи и доклади, някои от които писани от други хора. Те са издавани на загуба и за…

Истории с Генко Лудия

Иван Бакалов
  • 5 март 2007

Миналия март, малко след като откри изложба със свои платна в Градската галерия в столицата, на 83 години почина Генко Генков, известен още като Генко Лудия. За няколко дни след смъртта му почти всички картини бяха изкупени. Преди това откупките не бяха много. Като че ли Генко олицетворява образа на художник от по-миналия век, който мизерства приживе, а след смъртта му неговите картини достигат високи цени. Дали ще стане така, времето ще покаже. Но и преди да умре, пейзажи на Генко са достигали петцифрени суми. Всеки голям колекционер у нас има най-малко по няколко негови пейзажа, а някои имат купища.…