вестници

Да лъснем патъците!

Румен Белчев

Хубаво е човек от време на време да отваря старите книжки – ако не друго, научава поне две неща – първо, че няма нищо ново под слънцето, и второ – че да се лъскат патъци е стара българска журналистическа традиция. Ето един пример отпреди сто и тридесет години – княз Фердинанд, любител на природата, решава да се разходи из новата си страна. И вестник „Свобода” е по дирите му: „Негово Царско Височество благоволи да се разходи из града нощно време, сам, придружен само от председателя на Народното събрание и околийския началник… Тук съм длъжен да кажа, че Негово Царско Височество…

Що е обир или как на медиите им се губи смисълът на думите

Заглавията в медиите са еднакви.

Всички медии без изключение пишат едно и също заглавие за грабежа на бензиностанцията: БНТ, БНР, Би Ти Ви, Нова, „Дарик“,… буквално всички. Без изключение го наричат „обир“ – „нов обир на бензиностанция”, „пореден обир” и т. н. Някои прибавят в заглавието и „задигнали 10 хил. лева.“ Да не излезе като заяждане с медиите, но на тях им се губи смисъла на думите. За по-атрактивно слагат „обир“ и „задигнали“. Малко екшън, като по филмите. Но това е изопачаване на смисъла и е опасно неглижиране на престъпление. Защото става дума за грабеж. Грабежът е свързан с насилие, независимо дали с пищови,…

Махмурлук

Румен Белчев

Доживяхме! Жалко, че пак други се сетиха преди нас – защото ние много повече можем да покажем в тази област – от „ТРУД“ научихме, че в хърватската столица Загреб „Музеят на махмурлука търси доброволци“! Доброволци не да изпитат прекрасното следпразнично състояние на духа и тялото, а да помагат да се подберат сред хилядите предложения най-шантавите изцепки. Е, тук вече сме в силата си! Вземаме, да речем, дебелия „Уикенд“ и светкавично се натъкваме на първата – „Юлиян Константинов изяде бюфет“! Из махалите щъкат инспектори да проверяват дали в кюмбетата не горят стари талашити, за да произвеждат фини прахови частици, но г-н…

Я, Христо Грозев… Или как се става разследващ журналист

Сегашният разследващ журналист Христо Грозев (вдясно), сниман на пресконференция по времето, когато се явяваше купувач на вестниците „Труд“ и „24 часа“ заедно с Огнян Донев и Любомир Павлов (отзад на снимката). Снимка: БГНЕС

По повод участието на Христо Грозев в сутрешния блок на Би Ти Ви, представен като международен разследващ журналист, публикуваме по-долу коментарите на други двама известни журналисти. Преди 9 години Грозев стана известен с друго – беше представен пред медиите като собственик на австрийската фирма „БГ Приватинвест“, която притежаваше 53% от издателството на вестниците „Труд“ и „24 часа“. Съдружници му бяха Любомир Павлов и Огнян Донев с по-малкия дял. След това те придобиха мажоритарна собственост върху вестниците. Сделката беше съпроводена с много скандали и коментари кой седи зад Грозев. Колко било лесно… Анна Заркова Да не съм чула вече някой колега…

На пет океана миеща се

Румен Белчев

Годината започна добре – един средно голям град на България се чуди сутрин как да си умие очите, а в останалата част на милата Родина по-мъжествената част джапа в ледените води на реките и спори кой е измислил Калоферското ледено хоро. А отговорът е от ясен по-ясен – но вие не четете „ТЕЛЕГРАФ”, затова само си чешете езиците. Според цитирани от всекидневника учени произходът на несъмнено древният обичай е някъде край Приморско – там е открито т. нар. „Юнашко корито” – на картинката се вижда нещо като вана за къпане, издълбана в скалата преди няколко хилядолетия, която според откривателя й…

Зелева чорба срещу извънземните

Румен Белчев

Пророчествата са велика загадка – Нострадамус например има предсказание, че луд ще се качи на престола – дотук добре, само че за нас е оставил да решим загадката за кого точно става дума. Че те станаха много! Новите времена въпреки компютрите и научните открития също не ни окуражават много – преди жребия за осмина финалите на Шампионската лига според „ТЕЛЕГРАФ” „Математик предвиди мач Барса-Челси”. Може би причината за грешната прогноза се крие в датата на вестника – петък, 13-и, но на Челси се падна Байерн, а на Барса – Наполи… Все пак – в областта на предвижданията ние сме световен…

На прощаване с Вестника – „Култура“ и „К“

Днес по обед с Копринка ще разнесем последния изобщо брой на вестник „К“, наследник на традициите на „Култура“ и „Народна култура“ от 1957 г. насам. Кралят умря, узурпаторът е жив. А това са последните ми думи, публикувани на място, на което отдадох двайсет всекидневни години от живота си: „Това е последната ми колонка. В нея исках да пиша за прелестната книжка „Коледата на едно дете в Уелс“ от Дилън Томас (превод от английски Александър Шурбанов за „Лист“), за полезните и безполезните подаръци, за Чичовците и Лелите, за църковните камбани вътре в децата, за потайния и свят мрак, към който момченцето…

Гробищен свят

Румен Белчев

Човек и добре да живее, все някога попада в един още по-добър свят. Според седмичната преса някои – и приживе! „Шефката на гробищата в скандал „Секс и пари” – съобщава ни за една такава щастливка „СТАНДАРТ”. Директорка на гробища (има и такава длъжност) според подписалият разобличението „Екип на „Стандарт” била „замесена в грандиозен сексуално-корупционен скандал, какъвто не са виждали ни живи, ни умрели”. Как? Ами – „помагала на семейния бизнес на С. В. с покойници, а в замяна от години си допълвала държавната заплата със солидни хонорари от частната им фирма”. Ведно, както би рекъл поетът, са помагали и живи,…

При президента – по чехли и анцуг

Румен Белчев

Класиците са описали класическия начин да попадне човек на страниците на вестника – да се изхитри да го прегази нещо на улицата. Новото време си има и нови начини – „24 ЧАСА” забавлява читателите си с подробности от поредното убийство насред София: „Гей заби нож в устата на гаджето си и му обу гащите в Борисовата градина”. Забавничко, нали? Така трябва да се поднасят лошите новини – като любопитни факти от иначе щастливото ни всекидневие. „ТРУД” пък пропагандира поредния успех на българската икономика – „Внесоха 736 хил. тона боклук в страната”. Очевидно боклукът ни е недостатъчен, та се налага и…

Въздух под налягане

Румен Белчев

Има едни такива рубрики в телевизиите, които ни призовават преди консумация на каквото и да е да прочетем внимателно етикета. Вече се научихме, че буквичката „Е”, последвана от някакъв номер, подсказва малко или повечко химия в опаковката. Любопитно е какво ще пише на етикета на кюфтетата от бъдещето, ако се вярва на публикацията в „ТРУД” „Месото на бъдещето – от въздух или от вулканични микроби”. Съвсем сериозно – според цитираните световни медии испанска фирма вече „прави на 3D принтер пържоли от растителни протеини”. Все още съдържанието на въздух очевидно е недостатъчно, но да не губим кураж – технологиите напредват! Висшите…

Справедливост за всеки!

Румен Белчев

Сигурно сте започнали да забравяте, затова ще припомним – преди месец имаше някакви избори. Вяха се знамена, цвърчаха кебапчета, виха оратори, свърши се, слава Богу. На избраните – честито, на неизбраните – до следващия тираж! А на подозренията, че тая работа не е минала без някой и друг лев да смени притежателя си, откликна винаги бдителният български съд! „Купувач на гласове влиза в затвора” – тържествено съобщава „ТРУД”. Купувачът, скрит зад инициалите си, пробутал на трима души по 30 лева, та да гласуват за неизвестен за нас и прокуратурата кандидат за кмет на Сливен. Не е ясно дали кандидатът е…

Катарзис за петдесетак

Румен Белчев

Ако се вярва на дефиницията в речниците, катарзисът бил рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смях или друга крайна промяна в настроението, която довеждала до обновление и възстановяване на желанието за живот. Какъв по-подходящ момент за завладяващо чувство на състрадание от втория тур на изборите! Кандидат на ГЕРБ го предизвика на втория тур в плевенско село – изненадващо на втория тур обитателите му го преживяха масово и вместо 840-те гласа отпреди седмица получи почти 1400! Независимият кандидат, цитиран от „24 ЧАСА,” мрачно констатира: „Ромите в Буковлък преживяха катарзис и ме анулираха”. Диагнозата е точна – вместо шестстотинте…

Пишчици

Румен Белчев

Хванахте ли се? Друг път – хванахте се за „СТАНДАРТ” и страницата на г-н Любен Дилов-син с хващателното заглавие „Свободата е златна пишчица”. Ето и цитатът от призива към младите да участват в изборите: „Има едно нещо в града, което за мен е символ на свободата. (…) Неизвестен майстор е позлатил пишчицата на един от амурите на фасадата на Народния театър. Това ангелче със златна пишка и лавров венец в ръка за мен е по-голям символ на свободата от всички гръмки думи и тежки паметници! Всеки път ходя на избори, за да съм сигурен, че ще продължава да го има!”.…

Следизборно разстройство

Румен Белчев

Ако изборите са маратон, то първият тур е нещо като съкратената дистанция – слабаците спират да си поемат дъх, че не им е останал, а основните състезатели продължават храбро към финала. Да си запомним това, с маратона, защото ще ни потрябва към края на текста. В предизборната борба всички средства са позволени – в стремежа си да осигури на патриотично настроената си партия поне балотаж в София, „Каракачанов размаха среден пръст в телевизионен ефир“. Заглавието е на „ТРУД“, но средният пръст си е на вицепремиера. И тъй като показването на тая част от анатомията взе да се превръща в епидемия…

Какъв живот живяхме ний…

Румен Белчев

Животът ни е строго парцелиран – от евроизбори – към местни избори, от местни избори – към парламентарни, от парламентарни – към президентски… Друго май не ни се случва, освен някои и други за главни прокурори и висши магистрати, но те са по-нарядко и никой освен заинтересованите не им обръща внимание. Ако след време потомците решат да се заровят в прашните вестници от нашето време, предполагам, ще изпитат известно притеснение дали не са нещо наследствено обременени от нас, предците им. Предците им ще се делим на две – умни и красиви жълтопаветни соросоиди и родолюбивопатриотични защитници на българския бизнес и…