Като в Поморие – казармен спомен от 60-те за …съвременния Слънчев бряг
Лятото събужда у войника порив към самостоятелност.Хрумват му странни идеи.Точно затова началството запълва по всякакъв начин свободното му време. Предимно с трудови задачи. Така в двете казармени години опознах отчасти селския живот – копах царевица, дори жънах. Официално тези дейности бяха представяни като „укрепване на връзките между армията и цивилното население. ”А всъщност осигурявахме работна ръка на постепенно обезлюдяващите села. Но войникът нямаше нищо против този допир с реалността отвъд портала. Особено ако се предхожда от закачливи погледи с някоя местна мома. Една сутрин обаче поехме към своите трудови дела не в обичайната посока. Подминахме близките ниви. Този път тръгнахме…