Поделено яйце на Великден

Да прочетем заедно откъс от романа "Анхедония"

Димо Райков

Бащата започна… – Като дойдеше Великден, хората се поздравяваха не с „Добро утро!”, „ Добър ден!”, „Добра вечер!”, както обикновено, а с „Христос възкресе”, отговорът беше – „Наистина възкресе!” Ние, децата, чакахме да бие камбаната още вечерта и да отидем на черквата. И в края, като щеше да каже попът – яжте, деца, цървени яйца – и като получехме разрешение от попа, ние започвахме да борим яйцата, които си носехме, с острото напред да видим кой ще победи. Помня като ми счупеха яйцето, винаги плачех до скъсване… След като се „борехме” и ги счупехме, обелвахме ги и започвахме да…

още »

Хуморът като последна защитна линия

В романа на Фредрик Бакман „Тревожни хора”

„Демокрацията е обречена система, защото всички идиоти са готови да повярват в каквото и да е, стига да звучи добре”, обяснява героиня на Фредрик Бакман в „Тревожни хора” (Сиела, превод Любомир Гиздов). Някой да не е съгласен? Грешната дума тук обаче е „обречена”. Нареченото „демокрация” е неизтребимо точно защото всички идиоти са готови… И си идваме на думата: „идиоти”. „Това е история за много неща, но най-вече за идиоти”, почва романа си Бакман. Читателят ще разбере, че не просто обилно превежданият у нас шведски писател има героите си за такива, те се имат за такива. И ако се върнем на…

още »