Как Младенов и Луканов платиха за 10 ноември

Последната манифестация пред мавзолея, 9 септември 1989 г. Непубликувана досега снимка, от специалното издание на сп. „Биограф“ – History special. Тодор Живков е вляво от центъра, маха с ръка. До него наляво е неизвестна „съветска другарка“, министър-председателят Георги Атанасов, до него съветският посланик Виктор Шарапов. Най-вдясно са Георги Йорданов, Петър Младенов и Милко Балев. Снимка: БТА

(Продължение – виж „Бурята отнесе двамата, които се осмелиха да свалят Живков“ )   Множество публикации описват 10 ноември като преврат, под ръководството на КГБ, с ръката на Москва. Съветски дипломати, като съветника в посолството Валентин Терехов описват в спомени подробно как са заговорничили с Луканов и Младенов, каква „историческа роля“ са имали в свалянето на Живков. Реалността е по-различна. Луканов е кандидат-член на Политбюро и въпреки съдействието и връзките с руски представители, нямам как да вземе решение за свалянето на Живков. Няма глас в Политбюро, само съвещателен. Оставката трябва да се гласува от членовете на Политбюро и секретари…

още »

Бурята отнесе двамата, които се осмелиха да свалят Живков

Петър Младенов и Андрей Луканов бяха приветствани като двигатели на промяната, но бързо станаха омразни

Андрей Луканов и Петър Младенов 1989 г. Снимки: БТА

Има разнообразни версии за свалянето на Живков – от ръката на Москва, която действа чрез съветския посланик и КГБ, от заговорници и колебаещи се в Политбюро, до твърдението,че не имало никакъв преврат, Първия сам си е подал оставката. Всичко е вярно, и за всичко преувеличават. Но в края на краищата двама политици първи са предприели стъпки за свалянето на Живков и са довели работата докрай – Петър Младенов и Андрей Луканов. Досега някак се преекспонираше ролята на Луканов. Той е по-контактен и по-енергичен, той е връзката с Москва и осигурява подкрепа оттам. Но човекът, който дирижира действията и си слага…

още »