Александър Йорданов и Силвия Великова. Снимки: от тв екрана и БНР

„Дадох интервю на крайно невъзпитана журналистка, за което съжалявам. Повтаряше като развален грамофон няколко опорни точици. Поведението й бе на махленска клюкарка. Но няма как, уважавам Националното радио и заради неговите слушатели приех да отговарям на тъпите й въпроси…“ Това изявление на евродепутата от ГЕРБ заслужава остра реакция. Защото мълчанието пред наглостта е капитулация пред посредствената арогантност, изживяваща се като последна инстанция на истината. Всеки, слушал това „уникално“ интервю и имащ елементарна култура на диалога, ще възкликне с омерзение: Истината е точно обратната! Невъзпитаният бе гостът, а не радиоводещата! Разваленият грамофон бе не Силвия Великова, а демонстриращият отблъскваща логорея…