На един сън разстояние

Или за щастието да си емигрант vs. щастието да принадлежиш

Двете „щастия“ в заглавието можеха да са в кавички, но реших да упражня наученото от Америка, а то е да бъда позитивна. Българският ми сарказъм млъкна, въпреки че знам, че не е млъкнал завинаги. Тази вътрешна битка е част от ежедневието ми, да не кажем ежеминутието ми. Защото, колкото и да съм българка, съм и малко американка. И обратното – американското ме кара да се радвам или възмущавам открито на неща, които като българка бих премълчала или отминала с пренебрежително и леко злобно мърморене. За да илюстрирам емигрантската психика, ще ви разкажа един мой сън, който се повтаря през годините…

още »

Дрога и демони в Ел Ей

По настояване на Иван Бакалов това писмо ще е за наркотиците. Или по-скоро за това, което аз знам за тях. Винаги съм била любопитна към нещата, които са в състояние да променят действителността. А това са книгите, филмите, театъра – изкуството накратко. Те дават възможност да напуснеш пределите на главата си, където често си по-заключен отколкото в затвор, и да посетиш други места и души. В известен смисъл наркотиците имат подобна способност. Не съм експериментирала с ЛСД само от страх от така или иначе изключително богатата ми фантазия. Ще разкажа защо. Един от първите пъти, когато пуших трева, въпреки молбите…

още »
  • 1
  • 2