Катедралата и самотата в мегаполиса

Предложението на редактора на е-вестник да пиша писма от Ню Йорк ми дойде като гръм от ясно небе. Аз, както вече сте разбрали от предишното писмо, съм актриса. При това руса. Писма прописах когато започнах да се мотая по света и защото има Интернет. А когато разбрах, че трябва да продължа започнатото от такъв майстор като Енчо Господинов, че и да се мъдря до писател като Милена Фучеджиева, бях почти готова да се откажа да участвам в увеличаването на броя на пишман писачите. Но предизвикателствата са моя начин на живот. Непрекъснато се изненадвам какви ги върша. Изненадана бях и че…

още »

От серж. Бойчев до Били Джоел

И от радиоапарата “Марек” до клуб “Тера Блус”...

Енчо Господинов. Рисунка: Валентин Ангелов

И така, мили читатели, дойде ред да напиша последното си писмо от Ню Йорк. През 12-те месеца на 2007 ви изпратих 14 писма. И ако не беше редакторът на е-вестник със своята тактична настойчивост, както и вашите (в повечето случаи) окуражаващи думи, едва ли щях да се захвана с това дело. Макар че навремето си изкарвах хляба с писане на репортажи в “стария” “Поглед” от прашните кръстопътища на историята. През тези месеци ви писах за живота на различни хора тук, много от които срещах всеки ден – служебно или случайно, писах за литература, журналистика, ООН, за Стайнбек и Йовков, за…

още »
Добрите хора от Америка

Добрите хора от Америка

Ралф от Лонг Айлънд, Бъд от Вирджиния и дядо Йосиф от Подуене - непретенциозни размисли преди Деня на благодарността