O2 бар

Част съм от армията работохолици, които “влизат в деня си като пружина, изправена, обтекаема, несъкрушима” (като в онова хубаво стихотворение на Станка Пенчева “Утринен тоалет”). Живеем трескаво и задъхано, а за професионално активните мегаполисът Париж е като една мощна прахосмукачка, на която трудно се устоява, и всеки прави каквото може, за да пази здрави нерви и житейска философия. А и съвременното депресивно общество създаде какви ли не механизми за освобождаване от ежедневния стрес с въздействие върху всичките ни сетива, по избор. Като се започне с цигарата за радост или мъка (тук вече кафенетата са изумително празни след влязлата наскоро в…

още »

Катедралата и самотата в мегаполиса

Предложението на редактора на е-вестник да пиша писма от Ню Йорк ми дойде като гръм от ясно небе. Аз, както вече сте разбрали от предишното писмо, съм актриса. При това руса. Писма прописах когато започнах да се мотая по света и защото има Интернет. А когато разбрах, че трябва да продължа започнатото от такъв майстор като Енчо Господинов, че и да се мъдря до писател като Милена Фучеджиева, бях почти готова да се откажа да участвам в увеличаването на броя на пишман писачите. Но предизвикателствата са моя начин на живот. Непрекъснато се изненадвам какви ги върша. Изненадана бях и че…

още »