O2 бар
Част съм от армията работохолици, които “влизат в деня си като пружина, изправена, обтекаема, несъкрушима” (като в онова хубаво стихотворение на Станка Пенчева “Утринен тоалет”). Живеем трескаво и задъхано, а за професионално активните мегаполисът Париж е като една мощна прахосмукачка, на която трудно се устоява, и всеки прави каквото може, за да пази здрави нерви и житейска философия. А и съвременното депресивно общество създаде какви ли не механизми за освобождаване от ежедневния стрес с въздействие върху всичките ни сетива, по избор. Като се започне с цигарата за радост или мъка (тук вече кафенетата са изумително празни след влязлата наскоро в…